На Лятото последната въздишка
На Лятото последната въздишка
е Август, изнизал си обувките
и шляпащ по брега, с усмивка
и дъх солен на морски пръски.
Далечна лодка е на хоризонта,
полюшваща невидимо платна,
в очакване на вятър, който
ще я отведе в посоката – мечта.
Тъгата е на топъл, нежен поглед,
в изпращане на хората любими,
загръщащ ги с безкрайна обич
като предпазен шлейф през зимата.
На Лятото последната въздишка
е детското хвърчило във простора,
привличащо вниманието на всички –
и на Септември, таящ се зад стобора.
© Надежда Тошкова All rights reserved.
