ani4ka (Ангелина Петкова)
100 363
May 1, 2005, 10:29 PM

На М. 

  Poetry
829 0 3
Приятелко любима,
за тебе пиша този стих.
Пиша го,защото знам, че догодина,
далеч от мен ще си в порив див.
Животът ни събра тъй близо,
едва ли ще успее да ни раздели.
И знаеш ли, през тези няколко години,
душата ми до твоята се доближи.
Не искам да използвам силни думи.
Пиша просто всеки ред.
А сърцето ми ридае силно,
и се впуска в мисли занапред.
Дано се срещнем и тогава,
дано не ме забравиш ти.
Дано раздялата не бъде рана,
изгаряща със своите следи.
Искам да ти кажа нещо,
затова ти посвещавам този стих.
Ти подходи някакси човешко,
подаде ми ръка и ме спаси.
Искам да те виждам винаги щастлива,
да запомня аз красивите черти.
И някога да мога да разкажа,
за това, което ни сближи.
За тези няколко години
се опитах да те опозная аз като човек.
И ето, след година стана-
приятел не за милиони, а за век.
И нека този стих ти е подарък
от едно безкрайно искрено сърце.
Едно сърце,което се надява
някой ден отново с тебе да се събере.

© Ангелина Петкова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Е, Ани, отново ме възхити! Приятелката ти е благословена, че те има. Не губете връзка никога!
  • благодаря и на двете (:
  • направо нямам думи наистиина е желиколепно,поздравявам те,очевидно тя наистина ти е мн добра приятелка след като си измислила нещо подобно.....поздравления..
Random works
: ??:??