На м(М)ира
Всичко започна внезапно.
Обичайната среща във осем.
И онази до болка позната
мечта - да не бъдем самотни.
Уморен, автобусът изтропа -
шофьор на поредната среща -
ех, толкова пъти в живота
ни дават искрица гореща!
Така бе и с теб! Замечтано -
повтарях клиширани фрази.
Прощавай - тогава отрано
те редих до "онази" и "тази".
Уморен, на последната спирка,
направих поредната крачка -
и ето, че аз се намирах
пред твоите нежни клепачи.
Всичко започна внезапно.
Но някакси, точно тогава,
аз своите устни прехапах
и в твойте очи се удавих.
Защото, така белоснежна,
ти светеше само за мене.
С реки от пречистваща нежност,
заключени в мънички сфери!
Те могат душа да разтапят
и черни сълзи да избършат.
Всичко започна внезапно.
Както и, впрочем, завърши.
© Валери Шуманов All rights reserved.
