На майката на моите деца
НА МАЙКАТА НА МОИТЕ ДЕЦА
Запознахме се с теб в младостта си.
В стаята си нямах вода.
И отвърна ми ти с усмивката си:
При мене има. Ела!
Закачката си превърнахме в чувство,
а после сватба, надежди, деца...
Но бракът е странно изкуство,
а и съдбата ни се подигра.
Как се случи не разбрахме.
Дали го почувствахме дори,
но усмивки вече не деляхме,
деляхме само проблеми и пари.
И различни пътищата ни поеха,
но в трудностите пак до теб бях аз,
защото децата ни в грижи растяха
и отново имаха нужда от нас.
И сега не си ми безразлична,
и винаги ще ти подавам ръка,
защото си жената по-различна -
майката на моите деца.
Запознахме се с теб в младостта си.
В стаята си нямах вода.
И отвърна ми ти с усмивката си:
При мене има. Ела!
Закачката си превърнахме в чувство,
а после сватба, надежди, деца...
Но бракът е странно изкуство,
а и съдбата ни се подигра.
Как се случи не разбрахме.
Дали го почувствахме дори,
но усмивки вече не деляхме,
деляхме само проблеми и пари.
И различни пътищата ни поеха,
но в трудностите пак до теб бях аз,
защото децата ни в грижи растяха
и отново имаха нужда от нас.
И сега не си ми безразлична,
и винаги ще ти подавам ръка,
защото си жената по-различна -
майката на моите деца.
© Светослав Статев All rights reserved.
