May 9, 2006, 12:37 AM

На майката на моите деца 

  Poetry
2077 0 11
              НА МАЙКАТА НА МОИТЕ ДЕЦА

                 Запознахме се с теб в младостта си.
                В стаята си нямах вода.
                И отвърна ми ти с усмивката си:
                При мене има. Ела!

                Закачката си превърнахме в чувство,
                а после сватба, надежди, деца...
                Но бракът е странно изкуство,
                а и съдбата ни се подигра.

                Как се случи не разбрахме.
                Дали го почувствахме дори,
                но усмивки вече не деляхме,
                деляхме само проблеми и пари.

                И различни пътищата ни поеха,
                но в трудностите пак до теб бях аз,
                защото децата ни в грижи растяха
                и отново имаха нужда от нас.

                И сега не си ми безразлична,
                и винаги ще ти подавам ръка,
                защото си жената по-различна -
                майката на моите деца.
 

© Светослав Статев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??