На Мама
Мила моя мамо,
и в съня си няма да заспя.
Ти си ме родила, мамо,
а в мен са грях, болка и вина.
Съдбата толкова е сляпа,
сълзи изпълват моите очи.
Майко, моля те, недей ме чака.
Тлее огънят във мен, гори.
Прости ми, майчице, за всичко,
което аз ти причиних.
Знам, ти ще ми простиш,
че себе си и Теб азе нараних.
Болката е толкова голяма.
И може би лека ще е добрината,
че моята мила и любяща мама
ще се събуди в мен.
И ще зачуруликат птичките,
Слънчо ще изгрее и в моята душа.
Ще сме весели игриви и щастливи всичките
и под камък ще заровим нашата тъга…
© Даниела Цветанова All rights reserved.
