На Мария
"Аз съм Мария - жената на всички мъже,
и на мъртвите даже"... Б. Христов
Ти си жената на всички мъже,
даже на мъртвите също.
Теб те не стига предбрачно въже,
нито молитва те връща.
Е, би се спряла на глътчица спирт,
ей там, на барчето - вляво,
но ако ти замирише на флирт,
бягаш по-бързо от дявола.
Би ме изслушала, час или два.
Или от скука - до пладне.
После с досада ще тръснеш глава
и накъдето ти падне.
Люлка не пазиш ти, топъл комин,
нито цветя във саксия.
С право мъжете край мен, не един,
люто кълнат: забрави я!
В спор е сърцето със разума здрав,
но се надявам, не крия:
като сълза някой ден със ръкав
да те изтрия...
© Ивайло Терзийски All rights reserved.
