Jul 19, 2017, 11:20 PM

На моя дядо

  Poetry » Other
2.7K 2 1

Никой не знае колко ми липсва,
годините си минават,
но мъката ми не стихва.

Моя дядо аз много обичах,

като дете все със него тичах.
Гонехме овцете,
хванати за ръцете.

Дядо ми беше овчар,
на стадото – господар!
Водеше животните в полето
и вземаше със себе си мен – детето.

С дядо много обичахме
да играем на карти.
Той все ме радваше
като нарочно се предаваше.

А вечер казваше на баба:
"Манджичка първо на детето сложи!
Уморено е!
После нека да си полежи!

Дядо обичаше истории да ми разказва,
часове със мен да си приказва.
Пожелаваше ми: "Лека нощ!
Да спиш във златен кош!"

Как ми се иска да видя пак неговото лице,
и да го прегърна от сърце.
"Колко много те обичам!" – да му кажа,
любовта си аз да му покажа. 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ели М All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...