Aug 13, 2025, 8:10 AM

На моят внук

  Poetry
206 0 0


Мое мъничко внуче,
моя радост, мечта.
Ти ми даде надежда,
слънчев лъч и дъга.
Мое мъничко внуче,
моя кръв, моя плът.
Ти си вечният смисъл

за борба, за живот!
И когато съдбата

шамаросва ме пак,
аз чрез теб се изправям

и да стана Успях!
Ти порастваш, а в тебе

се оглеждам и аз.
В захлас ти се радвам

и прегръщам те пак!
Ти в залеза мой

ми даряваш любов.
Моя утрешна вяра - 

мой щастлив благослов!

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дими All rights reserved.

Comments

Comments

Живот на скорост 🇧🇬

Животът ,както казват е театър.
Сценарият написан е от Бог.
Живот на скорост,
смислен, без остатък.
Сърце горящо, ...
263

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...