Светице моя
До нея слънце не достига.
За да има повече за нас.
Животът й - дебела книга.
Все желае ни - " На добър час".
Тя е мила и вежлива.
И как е топло - там, под нейното крило.
Без тебе, бабо, не заспивах,
в постланото за мен гнездо.
И не случайно си Мария.
Светице моя. Мой кивот.
Душата ти. Душа - камбанария.
На мене, посветила си живот.
Като тебе, бабо, друга няма.
Ниско е за тебе туй небе.
В нощта - звездата ти си, най-голяма.
Ти безброй си светове.
И колко мъдрост, колко вяра,
носиш в своето сърце.
В буря страшна, ти си фарът,
който винаги ми казва накъде.
И още много искам да напиша.
Да свършат всички листи на света.
За да кажа, бабо, колко те обичам.
За да кажа, бабо, колко си добра!
Посветено на моята баба и на всички прекрасни баби на света. Благодаря ви, че ви има!
© Виолета All rights reserved.
