Светице моя
До нея слънце не достига.
За да има повече за нас.
Животът й - дебела книга.
Все желае ни - " На добър час".
Тя е мила и вежлива.
И как е топло - там, под нейното крило.
Без тебе, бабо, не заспивах,
в постланото за мен гнездо.
И не случайно си Мария.
Светице моя. Мой кивот.
Душата ти. Душа - камбанария.
На мене, посветила си живот.
Като тебе, бабо, друга няма.
Ниско е за тебе туй небе.
В нощта - звездата ти си, най-голяма.
Ти безброй си светове.
И колко мъдрост, колко вяра,
носиш в своето сърце.
В буря страшна, ти си фарът,
който винаги ми казва накъде.
И още много искам да напиша.
Да свършат всички листи на света.
За да кажа, бабо, колко те обичам.
За да кажа, бабо, колко си добра!
Посветено на моята баба и на всички прекрасни баби на света. Благодаря ви, че ви има!
© Виолета All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Колко мило посвещение, да, бабите са прекрасни същества! Хареса ми!
-
Вальо, Петя, Иржи, благодаря ви много.
Ти, Иржи, по дух много ми приличаш на нея. Така, че чувствай се поздравена
-
Аз също не съм запомнила нито една от бабите си, а аз като баба на моите внуци,бях млада и работех, та не можех да помагам...Затова пък сега съм "тяхното пристанище. "С мен споделят ежедневието си, вълненията си, помагат ми в компютъра, на тях чета произведенията си първо, готвя любимите им манджи...Но са момчета и не съм чувала такива мили думи за мен, като теб Вили! Дано е жива още и ддпомага и се радва и на твоето детенце!
-
Прекрасно посвещение.
-
Хубаво е.
-
Всеки със съдбата си.
А мен ме отгледа тази светица. Не че нямам майка и баща, но...да не продължавам. -
Не съм имала никога, Вили. Майка ми се е омъжила сирак, а родителите на баща ми са починали, когато съм била съвсем малка и не ги помня.
-
Тони, бабите дори и да ги няма, остават завинаги с нас
-
Хубаво посвещение, Вили! За съжаление аз нямам баба...
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Но мога да кажа, че съм късметлийка с такава