На моята голяма дъщеря
Дъще моя, мое нежно злато,
мое искано и слънчево дете...
мое щастие, с любов богато...
дар от Бога си и от сърце...
Пред тебе, мила, съм виновна,
пред тебе знам, аз сторих грях...
сама, че взех решение съдбовно,
а щастието твое сринах в прах...
Ще ми простиш ли нявга слабостта,
че не успях усмивките да върна...
за теб, за мен, погубих радостта,
съдбата не можах да преобърна...
Обичам те, безумно много, вечно!
За тебе ще живея и умра!...
И моля се на Господа сърдечно,
щастлива да си, радваща света!
© Дида Христозова All rights reserved.
