Oct 31, 2008, 9:08 PM

На моята майка

  Poetry
1.5K 1 5
Прекланям се пред тебе, свята майко,
и за всичко искам аз да ти благодаря,
но думи не намирам ярки,
които мога да ти посветя!

За миг ще замълча,
с надежда ти да разбереш,
че всичко хубаво и нежно
с тебе свързвам днес!

В живота ти си ми била
и майка и приятелка добра,
пътеводителка в трудните ми дни
и жрица в радостите ми!

За мене ти си пример в живота
на силната, достойната жена,
за уважение и почит
през всички времена!

За мене, майко родна,
ти си светостта,
тъй както Бог е сътворил живота,
когото трябва аз да възродя!

Каквото и да кажа,
то достатъчно не ще да е,
но твоята ръка благословена мога да целуна
и искам прошка от сърце!

Е, свята моя майчице една,
поклона мой искрен приеми сега,
който придружен ще е с безкрайно много цветове,
които мисля да положа на уморените ти рамене!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Калина Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Прекрасен стих великолепно си въплатила любовта към майка си в стих браво!!!!
  • Калинче, ти имаш най-прекрасната майка, която познавам... много хубави думи си и посветила, много ми харесаха!Знай, че имаш най-голямото богатство на света- майчицата!Поздрави за красивия стих!Чакам с нетърпение, да видя твои нови неща!Целувки!!!
  • Браво...за святата майчица с...много обич...прекрасно е...
  • Благодаря ти, така и ще направя!
  • Поздрави и за двете!
    Защо не замениш "плюс" с "и" в третия куплет?

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...