Jun 25, 2007, 10:24 AM

На моята звездичка

  Poetry
839 0 8
Какво мислиш за звездите?
На мен ми приличат на детски очи.
Те с любопитство гледат ни отгоре
и плачат с нас наивно, по детски.
Плачат, когато някой ни нарани,
за изгубените ни мечти.
И помни - когато гаснат звезди,
те се раждат на земята с мисии.
Те правят по-добър света,
а са само мънички звездички в пеленки!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Таня Атанасова All rights reserved.

Comments

Comments

  • И помни, че и ти имаш звезда там някъде в небето, която свети за теб Поздрави за хубавото стихче!
  • "И помни - когато гаснат звезди,
    те се раждат на земята с мисии."

    Хубаво е, Таня!!! Поздрави!!!
  • Искам хората да не плачеха но няма как.Много хубав стих.ВЪЗДЕЙСТВАШ.Браво и успех
  • Радвам се,че ти е харесало,Али
  • Страхотно е!

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...