На място би било...
На място би било да ахнете "Принцеса!"
Финесът ù е трон, усмивката – венец;
пред нея плат най-вехт, скрепен с парче конец,
и вишневите цветове са;
очите ù са вир, а кожата – варак,
под който след лудешки бяг
изгряват в пламъци рубини;
смехът ù е букет от нотички най-фини.
И бях му диригент! Разрошихме с бърз крак,
аз конче – тя ездачка дива,
на нивите през март зеления кожух.
И питала за мен и тъжна, и свенлива.
Сънувала ме даже, чух!
Но името ми тя дори наполовина,
ако си спомня днес, пак имал бих късмет,
макар от оня ден едва сезон да мина...
Така е с обичта, когато си на пет.
© Тошко All rights reserved.
