Какво ли има на Небето?
Какво влече ме все натам?
Какво е нещото, което
все търся без дори да знам,
дали е малко или странно,
добро ли е или боли
и късно ли е или рано
да го намеря ? И дали
си струва всичките тревоги,
или е дребна суета?
Дали, открила го, ще мога
да го покажа на света?
И все поглеждам към Небето.
Очаквам отговор оттам.
Фенерът лунен бледо свети
и Господ си говори сам.
© Нина Чилиянска All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
