Какво ли има на Небето?
Какво влече ме все натам?
Какво е нещото, което
все търся без дори да знам,
дали е малко или странно,
добро ли е или боли
и късно ли е или рано
да го намеря ? И дали
си струва всичките тревоги,
или е дребна суета?
Дали, открила го, ще мога
да го покажа на света?
И все поглеждам към Небето.
Очаквам отговор оттам.
Фенерът лунен бледо свети
и Господ си говори сам.
© Нина Чилиянска All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
