На Небето сега да му мислят!...
“В живота си нивга не бях се надявал
на толкова мил комплимент:
покани ме Дявола — старият Дявол —
дома си на чашка абсент.”...
Хр.Смирненски
Всъщност, не помня дали ме покани?
Или си тръгнах сама?
Краката ми, целите, бяха издрани,
когато се спрях до дома
на Дявола, онзи стария Дявол
със зелените змийски очи...
Какво ли да чуя все пак се надявах?
И абсентът дали ще горчи?
Дали ще говори пак за рогата
от невярната земна жена
от онази прекрасната, Истина свята
и за нейната страшна вина?
Но дяволът странно мълчеше за нея.
Домът подреден бе и чист.
И някакъв момък в червена ливрея
ме заливаше с поглед лъчист.
Държеше в ръцете си чаши. Абсентът
блестеше в кристала зелен
и, сякаш неистово чакал момента,
се втурна със чаша към мен.
Усмихна се дяволът, кимна доволен
и с жест на добър домакин
предложи:
- Все пак да поседнем на двора,
че в къщи е топло, уви.
Аз съм си свикнал, обичам горещо,
но нека поседнем на хлад...
Лятото там често пийвам на свещи
и гледам към нощния град.
Но виждам, че ти си добре поиздрана
от околните остри скали,
ще викна младежа с мехлема за рани,
по-малко от него боли.
Така го погледнах, че дяволът прихна
и се разтресе от смях.
- От аптека е – каза и добави усмихнат:
- не държа дяволии у нас...
Но май, че ще трябва... със тези рецепти
дори за един аналгин...
Всичко привърши в аптечката спешна,
остана мехлемът и бинт...
И дяволът взе от младежа мехлема,
разтри го по раните с ловкост.
- Виждаш, нали, не изпадам в дилема
да “помажа” краката наааа.... гости?...
И бързо се уча – добави Мефисто. –
Не с гордост се само живее... –
Намигна, а после, разсмян отривисто,
наздравица вдигна за мене.
Младежът притичваше с разни съдини,
поднасяше вкусни мезета
и всеки път, покрай мене преминал,
му грейваше в радост лицето.
- Да не е онзи от “стълбата”... този?... -
попитах съвсем изумена,
когато, застанал в поредната поза,
бях с усмивка отново дарена.
- Не, онзи е вече “принц по рождение” -
само с принцове той другарува.
Отдавна не търси за никой спасение,
но и никой не го и вълнува.
А този си е пък такъв по рождение,
все се хили и все си е весел,
ако някога чуеш с колко патос говори,
ще избягаш от него далече!
- Душата му взел си! И навярно очите,
няма начин все да са бляскави!
- Не, бе, кълна се във Ада, момиче!
Той просто обича си ласките.
Понякога, вярвай, чак ми се гади
от толкова “мед и масла”,
но пък не виждам на кой по-приляга
да бъде на дявол слуга...
Такива ласкатели най ги обичам,
те са с кодова дума “добрички”
добронамерени, верно, но изобщо не мислят
и слугуват по равно на всички...
- Доброволно на тебе? Не може да бъде!
Срещу нищо? Дори без продажба?
- Че какво му е с мен? А и стига му, всъщност,
в думи същата лъскава дажба.
Но не знае за мене. Без рога и копита
то и кой ли ме би разпознал?...
Тогава се вгледах и аха, да попитам
но той махна небрежно с ръка.
- Пластика, мила, та това е модерно
не останаха даже следи,
но и кой ли ти гледа, я виж как безхаберно
всеки със всеки върви...
Но с този бе бързо. Погалиш го с думи
и твой е завинаги. Лесно!
Дори и на дявола той да слугува,
животът изтича му с песни.
Но в кухнята имам такава готвачка!
Направо не ми се разправя...
Навирила клюн като истинска квачка...
че и манджата често загаря.
И все недоволна. От всички и всичко.
Животът ú все бил ограбен.
Виновен бил Господ, че бùла самичка...
... Не вярва ни в мене, ни в Ада.
- И тя ли не знае? Но щом вярва в Господ?...
- По принцип си вярва тя просто!
На нея ú стига да хули живота,
осмисля го само със ропот...
- Мдаааа, странни слуги. И на полюси два -
премного щастлив и нещастен...
- Не на всеки животът е златна среда...
а на тези дори не им плащам.
- И къщата нова... скали за дувари...
... далече живееш сега.
Разказват, че някога, в времето старо
живеел си долу в града.
- Отдавна се махнах. Много досадно,
че все бях пред всички на показ,
все идваха гости, не само от Ада.
Приемах покани без отказ...
Но лека-полека потънах в забрава -
крадци, спекулантини – много...
Онази, жена ми, съвсем се изгаври,
отрече се даже от Бога.
А щом Бог е отречен, то и дяволи няма.
В началото бях недоволен,
но после размислих. Туй е клопка голяма
и ми падна товарът огромен!
Тогава избягах. И от своето Его –
нека Бог Си се връща самичък.
И направих така, че да вярват във Него,
мен невярващо все да отричат.
А колкото повече вярват само във Бога,
все Него държат отговорен.
Нали е Единствен?! Нали всичко може?!
Тъй все Той си остава виновен!...
И Дяволът млъкна, запали цигара,
и с поглед лукав се изкиска.
- Никаква гласност! – доволен добави. -
На Небето сега да му мислят!...
© Аэлла Вихрь-Харпиевна All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Класна поезия! Поздрав!
-
... !!! Ювелирно...
-
Во Истину Воскресе!
-
Да изневериш на себе си, понякога (както в този случай) си има и добри страни
Знам, че съм го чела (макар и да не съм се разписала), но се радвам, че ме върна отново тук!
Христос Воскресе, Поли!!! -
!!!
-
Господи..., че дяволски божествена поема! Толкова добре си се справила, опредено имаш качествата на професионалист, не само в стиховете, но и в поемите. Много ми хареса и ме накара да се замисля за всички, земни и дяволски неща, които се случват около нас и в нас.
П.П.
Градската градина във Видин е живописна - с наситено бяло. А Дунав -красиво огледало. Във въздуха се носи спокойствие и макар че е зима - уют и топлина - изпращам ти ги!!! -
Страхотно е!
И страшно трудно за писане...ти определено го можеш!
Поздрави! -
Зачудих се къде така изчезна
а тя се заиграла със Рогатия.
Отпива си от чашката с абсента
и ни забива трънчета в петата
Аплодисменти за интересната и поучителна трактовка! -
Е, успях да прочета Нямам афинитет към дългите творби, но заради теб, Павли, се прежалих Браво, умнице!!! Прегръдки! От една добричка, която не слугува на никой. Дали е изключение?
-
Изчетено на един дъх!!!
Без думи!!! -
``На Небето сега да му мислят!...`` Не разбираме еднакво и ангелите, и дяволите...
-
"А колкото повече вярват само във Бога,
все Него държат отговорен."
Наистина го правим... А не се замисляме, че причината за нашите нещастия е с друго име, което умишелно отказваме да изречем, да помислим дори... Поздравления не за страхотната поезия ( понеже си е очевидна и никакви аплаузи не могат точно и ясно да я оценят, както подобава) - поздравления за Истината, която ни показваш ти! -
Поздрав!
-
Удоволствие!!! Наздраве ЗА!
-
Благодаря!
Благодаря още веднъж на всички п(р)очели! -
Зашеметена съм... това уникално творение не се коментира... поне не и след първи прочит.
Абсолютна наслада при прочит, БРАВО!!!
Прегръдки, мило момиче, много се радвам, че имам възможмост да те чета, макар и не винаги с коментар... -
Четох и потънах в удоволсвие! Забравих се! Бог е бил с теб като си родила това нещо! Оригинално, силно,въздействащо и запомнящо се!
-
Понякога думите не стигат да се изкаже възхищението от нещо уникално!
-
Много ми хареса!
Поздравления, Поли -
Умозрително! Да е кратко за словото, широко за мисълта. Инак поздрави и за този стих,Андрина...виждам бая дяволчета и дяволици си събрала на тази страничка...Ваше Благородие
-
Лелеее, направо ме разби!!! Невероятна си!!! ПОЗДРАВЛЕНИЯ!!!
-
Направих си труда да прочета - 137 стиха! Поли, възхищавам ти се много на ерудицията и на майсторското ти словесно жонглиране!
-
невероятно
-
Ех, както е тръгнало, скоро и Богът може да стане комбина с Дявола...
Поздрави! -
Благодаря!
Надявам се поне да е било с Божията помощ!... -
Дяволски хубаво,Харпи!
!!! -
Изключително!!!
Моите адмирации за това произведение! -
Andrina,тоя Дявол "без рога и копита" освен пластична клиника май е посетил после и нелегална клиника за клониране...
Колко много са дяволите около нас, които не винаги разпознаваме?!
Освен това се питам "колко ли (и кои)са слугите им?". Изглежда -всички сме в кюпа.
"Не с гордост се само живее", но и със словото дяволито.
Наздраве!
Благодаря ти за замислянето и въпросите, които предизвикваш.
Поздравления!
П.П.В провинцията някои даже не са чували за абсент.Там Дяволът кани на обикновена гроздова. -
Благодаря! Още веднъж!
Нооооо...
Защо ние да му мислим???
Не е ли по-правилно: Ние да Мислим???... -
Поздрави, Поли!
И ние да му мислим... -
Огромен поклон
АЗ го видях през много призми и ...докато го четях само лудото биене на пулса ме накара да разбера че съм затаил дъх (bow) -
Четох го,кефих се... Не, че Смирненски ми е любим... Но е страхотен поет...
А твоята творба ми хареса с точни наблюдения и истински поетични находки, особено когато си остро саркастична... Не ми се ще да цитирам, за да не става някакъв вид анализ... С удоволствие четох... -
Майсторица си тиии! Аплодисменти!!!
-
Завоалиран Девол.
Тооо... и Дявола като се метна по пластики, хм, ние да му мислим!
Поздрав, Поли!
-
Ха сега де! Какво да ви река? Ако седна да благодаря на всеки за прочита поотделно, ще стане... мани, мани... а като взема и да дишам...
Затова ще благодаря на всички! На всички прочели!
Ице, имаш един абсент! А за онуй "пиле" ще прощаваш! От късния час и стъписването съм изтървала "сокол" пред него и тиренцето...
Хмммм, имам едно питане. Доре, к'о знайш за тоз' дявол, щот' аз нищо не знам? А пък тъй с недомлъвки и с тез правописни "грешки" в думите, дума ше ми изкарате!... -
Човечкова, ти Джарова си я виждала, нали? Говорила си с нея. Не ти ли направи впечатление, че диша в рими? Къде скрити, къде явни, та явни
Дишай, Джарова! Дишай, Павлине! Нека ти/ни е! -
Уау!- като идея. Уау!- като изпълнение и Уаууууууу, аве как го запази тоя ритъм при толкова дълъг стих! Това си беше творческа завист, ама нали си ме знаеш, нищо Човешко не ми е чуждоС една дума:
- Страхотно!!! -
Знае си работата Той...
Поли!* -
... поздрав!
-
Не само прочела, но и онемяла!!!
-
Изпечатвам го, подвързвам го и идвам за автограф. Евала. Не знам дали аз съм подстрекателя, но стихотворението е чудесно.
ПП. Като получа автографа, може ли и чашка абсент)) -
Леле, Павлине! Кат' захапеш думите и се забравяш бе, жена!
'Ма пък как ти се получава само... ех!
Доволно п(р)очела - аз.
п.п. Знаех си аз за дявола с правописните грешки. -
Издържано философски и поетично!Ясно изразено послание!Чудесно!
-
Бездумна съм!
Поздравления! -
Май не само на небето се умислиха...
-
"А колкото повече вярват само във Бога,
все Него държат отговорен.
Нали е Единствен?! Нали всичко може?!"
Как си се сетила за това!Много е интересно!Поздрави! -
Изуми ме поемата ти...
!!! -
Върнах се...
-
! Джарова, ей сега ако не му цапна една чаша абсент, Весела да не ми викат!)))
п.п.: Дявол да си на този свят! Другите - да му мислим! -
"Такива ласкатели най ги обичам,
те са с кодова дума “добрички”
добронамерени, верно, но изобщо не мислят
и слугуват по равно на всички..."
Как ги обичам и аз...
Ако ме питаш мен, ние - земните да му мислим -
!!!
С удоволствие прочетох!
Замисли ме!
Поздрави! -
Поздравления!Това е една много смела творба и написана по доста добър начин!
Ники -
Дявол(ен) съм и щестлив, че си намерих още една Принцеса.
Дали не е някоя стара позната? -
Поклон!
-
!!!
-
Това е гениално!
-
Голям кеф!В цялата тази работа само абсента е опасен.И то, ако го пиеш в големи количества.Прегърни го този дявол!Така и така ще плащаме...!
Джарова,умирам си за дългите ти неща!
Хайде до Панагюрище! -
Философия и дълбочина!
Поздравления! -
Полиии, разфасова ми съзнанието!
Няколко прочита ми трябваха... и ще го чета утре пак, като се наспя и съм с подредени мисли. -
На Небето сега да му мислят!...
Ама първо ние, да му мислим! Поли...и аз като него вдигам наздравица за тебе!!! -
закова ме...не знам колко е дълго,
но го прочетох на един дъх...Поли, как написа това!
исках да ти кажа най-хубавите думи, но се сещам само за тези две...
Великолепна Поезия! -
Доволна съм!
Пре-доволна!
Пре-пре-ДОВОЛНА!
Полиииииии*! -
Тъй все Той си остава виновен...
-
Непоканена поостанах... и си тръгвам безгласна...
Аплаузи за чудесната Поезия!
