Не мога да спра шума в мозъка ми,
толкова много мисли за теб, за музиката,
въображението ми създава сюжети необятни,
така заспивам вечер...
Ти си поет-съчиняваш мислите ми,
ти си художник-рисуваш картините в съзнанието ми,
но ти си грях- не мога да те имам,
искам те, но реалността не е за нас.
Реалността ще ни погуби,
в нея няма чувства, там е невъзможно да се имаме.
В реалността няма думи, които да обяснят правилно чувствата ми, там няма място за душите, за любовта, за страстта.
Ние сме отлъчените, грешните, опасните. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up