"На Него, от Лора..."
Не съм посветила на теб нито строфа,
перото се счупи на празния лист.
И как да започна: "На Него, от Лора...
За твоите топли и страстни очи?"...
Мъжете рисуват, жената е трепет -
със дрехи и гола все буди копнеж.
Дали коленичил цветя ще и носиш,
или ще изпратиш по гълъб обет...
Дори и кокетно за миг да флиртува,
без даже да има за тебе мечти -
жената е порив, за нея си струва
във нощите черни да палиш звезди.
А аз непохватно мълча и прелиствам
романите стари на Виктор Юго
и образът твой с всеки ден се изплъзва -
красив като Феб, но във следващ живот.
Не съм посветила на теб нито дума,
но пиша наум илюзорни писма:
"На Него, от Лора! Защото си струва...
Единствено твоя и свидна жена!"
© Геновева Симеонова All rights reserved.
