На него...От нея
Не искам медали да имам,
да бъда добрият другар
и с почести важни да взимам
хвалбите – “На римите цар”.
Не искам да пиша за тебе,
ти мразиш подобни слова,
целунах те нежно одеве
и ти ме целуна в уста.
Треперех и още го правя,
но няма да продължа,
нека за сън да оставим
една опашата лъжа.
Да скрием целувката в проза,
да убием тайно греха,
това е заблуда и поза
на всеки две същества.
Какво се случи тогава
на калната улица с нас?
Една целувка такава
не помниш, не помня и аз.
Разминахме с тебе дъха си,
притворихме силно очи,
светофарът на мигове къси
пропускаше кални коли.
Нищо така не се случи,
но аз те обичам – уви.
Защо таз игра не приключи?
Стрелата пак се заби.
Ще спра ли да мисля за тебе -
сърдечен и вечен кошмар?
Защо ме целуна одеве?
Защо не ти дадох шамар?
Отиде си, аз си отивам,
служебно изпратена пак
и блудната съвест приспивам,
за да събудя законния брак.
© Мария All rights reserved.
