*** на неизвестната ***

... ще ме обичаш ли, когато утрото пристъпва с гласове на птици, 

и след безкрайна любовна нощ очите ти безбрежни молят за пощада,

а изгревът на слънцето не носи така желания покой след ласките любовни 

и бездната в душата ти намира най-накрая своя край...

... ще ме обичаш ли, когато слънцето сияйно се възкачи на своя трон 

и след тиха нежна утрин ръцете ти потърсят моите ръце,

а обедната мараня те кара да сънуваш призраци 

и твоето сърце, препълнено от радост, пее някаква си своя песен...

... ще ме обичаш ли, когато следобедната дрямка те притиска нежно 

и след обед в някой ресторант се озовем на седмото небе,

а сънищата ти не идват, защото вкусваме плод забранен и сладък

и твоите уши очакват шепота не нежното докосване...

... ще ме обичаш ли, когато опаловият час разгръща фин воал 

и след безбройните лица в живота сив усетиш и моето присъствие,

а тялото, като олово тежко, те дърпа към дълбините на морето на живота 

и търсиш най-тихото пристанище за своята душа изстрадала...

...ще ме обичаш ли, когато от дълбините на нощта изплуват призрачни видения

и мириади звездни диаманти заблестят по черната постеля на вселената,

а меките заоблени извивки примамват моите целувки 

и аз отново извайвам тялото неземно с притихнала любов и плахи пръсти...

... ще ме обичаш ли, защото аз ще те обичам...