*** на неизвестната ***
... ще ме обичаш ли, когато утрото пристъпва с гласове на птици,
и след безкрайна любовна нощ очите ти безбрежни молят за пощада,
а изгревът на слънцето не носи така желания покой след ласките любовни
и бездната в душата ти намира най-накрая своя край...
... ще ме обичаш ли, когато слънцето сияйно се възкачи на своя трон
и след тиха нежна утрин ръцете ти потърсят моите ръце,
а обедната мараня те кара да сънуваш призраци
и твоето сърце, препълнено от радост, пее някаква си своя песен...
... ще ме обичаш ли, когато следобедната дрямка те притиска нежно
и след обед в някой ресторант се озовем на седмото небе,
а сънищата ти не идват, защото вкусваме плод забранен и сладък
и твоите уши очакват шепота не нежното докосване...
... ще ме обичаш ли, когато опаловият час разгръща фин воал
и след безбройните лица в живота сив усетиш и моето присъствие,
а тялото, като олово тежко, те дърпа към дълбините на морето на живота
и търсиш най-тихото пристанище за своята душа изстрадала...
...ще ме обичаш ли, когато от дълбините на нощта изплуват призрачни видения
и мириади звездни диаманти заблестят по черната постеля на вселената,
а меките заоблени извивки примамват моите целувки
и аз отново извайвам тялото неземно с притихнала любов и плахи пръсти...
... ще ме обичаш ли, защото аз ще те обичам...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Енчо Всички права запазени
