Nov 19, 2006, 6:20 PM

На ненамерената своя половинка 

  Poetry
849 0 8
Къде си, половинко моя?
Страшно дълго
бродих по земята да те търся.
Що пантофки сребърни изтърках,
колко рокли от позлата скъсах...

Толкова глави отсече царя,
че в реки от мъки се удави.
Толкоз много рицари прехвалени
полагаха доспехи във краката ми...

Поняког си вярвах, че съм те открила,
така ми пасваше, но не за дълго.
И плачех от умора и обида,
а после... продължавах да те търся.

Пребродих и претърсих всички кътчета,
никога от никой не намерени...
И в ада даже слизах да те търся -
до болка и до грях копнях по тебе...

Но теб те нямаше. Остана празна
онази половинка от сърцето ми,
която цял живот за тебе пазя
и всичко във живота ми обсеби...

Къде си, половинко моя?
Вече нямам
сили да те търся както някога...
Оставям ти една копняща рана
в сърцето си - до края да те чака.

© Румяна Славкова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • ...Толкоз много рицари прехвалени
    полагаха доспехи във краката ми...
    ...Къде си, половинко моя?...
    ...Оставям ти една копняща рана
    в сърцето си - до края да те чака.
    * * *
    БРАВО! Прекрасен стих, Руми! Докосна ме!
  • Много хубаво!!! Поздрави
  • Всеки търси своята половинка в живота.
    Намериш ли я, живота е лек като перце,
    душата полита в полет на другия с душата
    и сърцето пее с ритъма на другото сърце.

    Поздрав и усмивка Румяна.
  • Чудесно е!!! Ще намериш своята половинка!!!
    Поздрави и за трите стих, Руми!!!
  • Просто чудесно!Браво
  • Разполовените сърца винаги се намират, дори и за кракто!
    Харесва ми стихът ти Руми!
  • Изпипай го това:
    ................
    която цял живот за тебе пазя
    и всичко във живота ми обсеби...

    Поздравления за хубавия стих!!
  • Перфектно е, Руми!
Random works
: ??:??