На ненамерената своя половинка
Къде си, половинко моя?
Страшно дълго
бродих по земята да те търся.
Що пантофки сребърни изтърках,
колко рокли от позлата скъсах...
Толкова глави отсече царя,
че в реки от мъки се удави.
Толкоз много рицари прехвалени
полагаха доспехи във краката ми...
Поняког си вярвах, че съм те открила,
така ми пасваше, но не за дълго.
И плачех от умора и обида,
а после... продължавах да те търся.
Пребродих и претърсих всички кътчета,
никога от никой не намерени...
И в ада даже слизах да те търся -
до болка и до грях копнях по тебе...
Но теб те нямаше. Остана празна
онази половинка от сърцето ми,
която цял живот за тебе пазя
и всичко във живота ми обсеби...
Къде си, половинко моя?
Вече нямам
сили да те търся както някога...
Оставям ти една копняща рана
в сърцето си - до края да те чака.
Страшно дълго
бродих по земята да те търся.
Що пантофки сребърни изтърках,
колко рокли от позлата скъсах...
Толкова глави отсече царя,
че в реки от мъки се удави.
Толкоз много рицари прехвалени
полагаха доспехи във краката ми...
Поняког си вярвах, че съм те открила,
така ми пасваше, но не за дълго.
И плачех от умора и обида,
а после... продължавах да те търся.
Пребродих и претърсих всички кътчета,
никога от никой не намерени...
И в ада даже слизах да те търся -
до болка и до грях копнях по тебе...
Но теб те нямаше. Остана празна
онази половинка от сърцето ми,
която цял живот за тебе пазя
и всичко във живота ми обсеби...
Къде си, половинко моя?
Вече нямам
сили да те търся както някога...
Оставям ти една копняща рана
в сърцето си - до края да те чака.
© Румяна Славкова All rights reserved.
