Mar 2, 2007, 3:48 PM

НА НЕПРИЯТЕЛИТЕ

  Poetry
1.5K 0 1

(опит за портрет на Лилия)

Л-оша, мъдра, палава и дръзка -
И-скам да ме помните така.
Л-юбопитно ровите ме с пръсти -
И-стината търсите, познах.
Я-ростно усмихнатия поглед,
Р-евността, избухнала по мен...
А-х, да - две-три близки личности.
(Д-арлинг, дарлинг, все съм в твоя плен...)
О-бич, грях, усмивка, порив някакъв -
Е-то, май това съм всъщност аз.
В-ик неистов във очите плакали...
А-х, съвсем забравих... вас...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Росица Кирилова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...