Едно хлапе избяга под дъжда,
събу обувките,
започна да танцува,
да тича
без да спре,
да прекосява локвите
и всички тъмни улички...

Едно дете
несигурно трепери,
прегърнато в студа
на неочаквани сълзи,
порой от падащ цвят,
от хиляди мехурчета,
от натежали капки,
изсипа се
в сподавена въздишка,
мека и простима,
отровена от дългото стоене
в нищото,
от хилядите стъпки парапетени,
от онова докосване,
в което толкова боли
да срещнеш пътя със затворени очи.