На нея
Аз, заложник съм на любовта твоя!
Да, ти самодива непокорна, аз не мога
да преживея деня, ако веднъж не целуна
твойте устни сладки. И как изкушаващо
прехапваш ги вперила пламенен поглед
в мен- изгаряш сърцето, в душа ми
събуждаш желания и копнежи. О, моя
сяйна музо! Кога в сините безлунни нощи
дойдеш и се надвесиш над мен, яз опиянен
в твоите очи съзирам буря огнена и ветрове
необуздани! Не, не съм аз поет с фантазия
и рими да редя не умея, но щом тялото ти
горещо докосна, рай небесен ме спохожда.
Ах, та нали всички поети за това пишат – за
очи влюбени, за души слети. Пишат те за
прегръдки нежни и въздишки тежки, сетне
за раздяли съдбоносни. Но знай непокорна,
да биха възкръснали всички тез велики
поети, да биха те видели, те онемели биха
и дълго взирали се в твоята буйна и дивна хубост!
© Давид Иванов All rights reserved.
...не съм особено веща, но смятам че с времето ще го усетиш и сам и без съвети. Поздравче 
