На някой, който изчезна от живота ми...
Спомних си те. Беше сякаш в живот друг.
Помня как в ръцете ти се топях.
Помня как се разпадах, в сподавен звук,
докато вършехме поредния грях.
Помня как в любов не се превърна,
а някак си не спирахме да се желаем.
Помня как уж чужди, а се сливахме прегърнати.
Друг да почувствам така дори не си мечтая.
Докосвал си ме толкова навътре.
Все още помня подробно всеки момент,
когато треперейки, с поглед размътен,
самозабравено целуваш мен.
Някак си животът от мен те скри,
но дано като мене да си си обещал,
някоя нощ, когато се събудиш в три,
да си спомниш колко много си ме желал.
31.07.2008г.
гр. Пловдив
© Събина Брайчева All rights reserved.
