Н а Ормана
Тръгваме рано сутринта,
на неделна разходка в Ормана.
Слънце, въздух и росна трева
и ние с тебе двамата.
С нас са Тошката и Ваня,
Тонка и Дичката.
Една весела компания,
волна като птичките.
Тунджа кротко носи своите води,
Седим и мечтаем под сенките дебели,
аз се радвам, че до мен си ти,
че сме заедно и тази неделя.
Ваня подхваща поредната песен,
всички запяваме дружно,
ах тези песни-чудесни,
колко много човеку са нужни!
1951година
© Асен Стефанов All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Поздрави