Н а Ормана
Тръгваме рано сутринта,
на неделна разходка в Ормана.
Слънце, въздух и росна трева
и ние с тебе двамата.
С нас са Тошката и Ваня,
Тонка и Дичката.
Една весела компания,
волна като птичките.
Тунджа кротко носи своите води,
Седим и мечтаем под сенките дебели,
аз се радвам, че до мен си ти,
че сме заедно и тази неделя.
Ваня подхваща поредната песен,
всички запяваме дружно,
ах тези песни-чудесни,
колко много човеку са нужни!
1951година
© Асен Стефанов All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Поздрави