Oct 3, 2009, 9:31 PM

На острова 

  Poetry » Love
483 0 3

Бъди самотна сянка, блуждаеща край фара,

и тихо със вълните споделяй свойта мъка,

че твоят принц прекрасен намерил си е друга

и крехката ти младост без жалост е потъпкал.

 

Била красива, казват познати, непознати -

грациозна, мила, нежна, с душевност най-богата...

В омайната й хубост намерил бил разлъка -

затуй те е оставил самичка на земята.

 

Събуждала го сутрин със мирис на жасмини

и, казват, го поила с божествени нектари,

а вечер песни пяла, пленителни и дивни,

със танци най-изящни от краища незнайни.

 

А ти напразно скиташ по тоя бряг самотен

и неговия кораб очакваш да пристигне -

щастлив сега е принцът на новото си място

и някога от него едва ли ще си иде...

© Няма Значение All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??