Jul 12, 2007, 2:58 PM

На "Откровения"

  Poetry
911 0 13

Първа стъпка - регистрация
и изграждаш профил свой,
след това с красива грация
валят творби като порой.


От радости и мъки изтъкан-
човекът на безгласното изкуство,
признат от други или поруган,
поражда в тебе свято чувство.


Когато си сам и когато боли,
"Откровения" подава ти ръка.
Когато няма кой да те теши,
тук намираш сродна душа.


Когато си мил, когато си щастлив
и преливаш от любов гореща,
думите ти правят те красив
и радваш хората отсреща.


Толкова силни изписани думи,
смееш се с глас и рониш сълзи,
и разстоянието помежду ни
с всеки изминал ден се топи.


Опора сте в тягостен ден,
съпричастни в хубав миг,
обичам ви, бъдете с мен
мили хора, чуйте този вик.



P.S. Скоро ви открих, но ми стоплихте душата :) Много ме радвате - и вие, създателите на сайта, и хората, които намират тук отдушник за чувствата си

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елица Стоянова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...