Jul 13, 2011, 9:28 PM

На парчета

  Poetry » Love
964 1 2

Парченце по парченце я събирам -

в краката ти навсякъде е разпиляна.

Душата от земята си прибирам

за цялата  ми нежност във замяна…


За цялата ми обич е награда,

за раната, която ме убиваше!

И въпреки това не те предадох,

а болката ми до небето стигаше…


Отдръпна се с престорена небрежност,

да вярвам в теб съм вече уморена.

Откраднах от света парченце вечност,

а ти си искал да ме видиш повалена…

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ина All rights reserved.

Comments

Comments

  • Парченце по парченце и току виж си отмъкнала и нечия чужда душа. Откровенци, дръжте това момиче под ако, че е опасна!
  • !!!

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...