Jul 13, 2011, 9:28 PM

На парчета

  Poetry » Love
963 1 2

Парченце по парченце я събирам -

в краката ти навсякъде е разпиляна.

Душата от земята си прибирам

за цялата  ми нежност във замяна…


За цялата ми обич е награда,

за раната, която ме убиваше!

И въпреки това не те предадох,

а болката ми до небето стигаше…


Отдръпна се с престорена небрежност,

да вярвам в теб съм вече уморена.

Откраднах от света парченце вечност,

а ти си искал да ме видиш повалена…

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ина All rights reserved.

Comments

Comments

  • Парченце по парченце и току виж си отмъкнала и нечия чужда душа. Откровенци, дръжте това момиче под ако, че е опасна!
  • !!!

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...