На перваза чирикат врабчета...
С празен поглед в съседския покрив
се опитвам врабче да примамя.
На прозореца ми да скокне.
Със сълзи и трохи да го храня.
А пък после при теб да го пратя.
Да почука със клюн по стъклото.
Да ти каже небрежно, по врабешки,
че те мисля и чакам все още...
Че сънувам ти детските дрешки
и във липсата спомени вграждам.
Светлината заспа безутешна,
а от мрака надежда се ражда.
Че един ден край твоя прозорец
малко сиво врабче щом прелитне,
ти при мен ще се сетиш да дойдеш.
Да те прегърна, сине, само искам...
ххх
Слепотата прозореца милва
и с ръцете си слънцето сресва.
Мърка коте във скута и тихичко.
На перваза чирикат врабчета...© Дочка Василева All rights reserved.
