Jul 21, 2013, 7:28 PM

На порасналите хора 

  Poetry » Phylosophy
749 0 2

На порасналите хора


В двореца на големите мечти,
където нощем често се завръщам,
де пукотът от клоните ехти
на вишните до старата ни къща,
а котката изтяга се в прахта
и глъч оглася улицата тиха,
обгръща ме незрима самота.
В постелята въртя се и се питам
къде са ви искрящите очи,
количките и куклите по двора...
Къде са ви големите мечти?
Пораснахте ли вече, мили хора?
Простирам бързо огнени ръце
да литнем към места недооткрити!
Билетът ви е вашето сърце.
Посоката – дворецът на мечтите.

© Яна All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??