На порасналите хора
На порасналите хора
В двореца на големите мечти,
където нощем често се завръщам,
де пукотът от клоните ехти
на вишните до старата ни къща,
а котката изтяга се в прахта
и глъч оглася улицата тиха,
обгръща ме незрима самота.
В постелята въртя се и се питам
къде са ви искрящите очи,
количките и куклите по двора...
Къде са ви големите мечти?
Пораснахте ли вече, мили хора?
Простирам бързо огнени ръце
да литнем към места недооткрити!
Билетът ви е вашето сърце.
Посоката – дворецът на мечтите.
© Яна All rights reserved.
