На прага
Не стой на прага. Трябва да си тръгваш.
Не беше безобразна суета.
Ти просто нямаш сили да замръкнеш
след допира на нечия ръка.
Не чакай пак напразно да те викам.
Посоките ти вече са избрани.
И не дочитай писаните стихове,
защото ще поискаш да останеш.
Защото ще поискаш да обичаш,
а може би дори да бъдеш нечий.
А нямаш опит как да ми се вричаш
и няма начин нищо да не пречи.
Защото ще поискаш да си огън,
а нямаш сили даже да искриш.
Защото ще си толкова тревожен,
щом някой друг за теб не го боли.
И в този дом, и в тази топлина
се чувстваш осквернено недостоен.
Напускайки поредната жена,
опитай се поне да бъдеш спомен.
© Мариета Караджова All rights reserved.
