На прага
Под светлото на лунния чадър
играят във очите ни звездици.
Светът е със октава по добър.
Сега не бива нищо да ме питаш.
Сега не може златната везна
мечтите ни по равно да претегли.
Душата, отразена във душа,
събира дъх за вечната си смелост.
Безстрашно е в житейската мъгла
от устните ти всичко да започва
и в устните ми щедра сладостта
греховно да ги среща със нарочност.
Сега нарочно всичко ми личи.
Това е беззащитност отговорна.
Единствено единствени стоим
на прага на доверието голо.
