RainaVakova
413 2666
11 нояб. 2016 г., 23:06

На прага 

  Поэзия » Любовная
634 8 11

Под светлото на лунния чадър
играят във очите ни звездици.
Светът е със октава по добър.
Сега не бива нищо да ме питаш.
Сега не може златната везна
мечтите ни по равно да претегли.
Душата, отразена във душа,
събира дъх за вечната си смелост.
Безстрашно е в житейската мъгла 
от устните ти всичко да започва
и в устните ми щедра сладостта
греховно да ги среща със нарочност.
Сега нарочно всичко ми личи.
Това е беззащитност отговорна.
Единствено единствени стоим
на прага на доверието голо.

 

© Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Албенче, Геновева...добре сте ми дошли!
  • Прекрасно!
  • Изящен, неподражаем стих... Хареса ми, поздравления!
  • Благодря ти Пламенка! Вал...нали знаеш колко ти се възхищавам..чест е за мен!
  • Очарован съм! Не бях чел такова "влюбено" стихотворение от теб, много ти се радвам!
  • Красива и въздействаща поезия!
  • Наистина да се довериш е смелост, Кети.Благодара ти! Любо...благодаря ти за добрата дума и на вас мои любими Джу и Роби!
  • Зная, че откритият, доверчив човек е много лесна мишена... но и самата аз съм такава. Прекрасен стих!
  • Поезия, доставяща удоволствие...
  • Бих те познала измежду стотици *
    Прекрасна поезия!
  • Образност, на която съм се възхищавал винаги, докосвайки се до необикновената ти поезия!...
Предложения
: ??:??