Стоя на прага на деня.
Какво ли всъщност, ден, ми носиш?
Усмихвам се, не те виня...
Задай ми твоите въпроси!
Ще търся отговор сама,
а привечер ще ти го кажа,
ако по пътя към дома
разлееш слънце по паважа.
Посрещам те с надежда, ден,
със вяра пак ще те изпратя.
Любов дари, но не на мен,
на чакащите по земята.
© Нина Чилиянска All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
