Oct 25, 2008, 11:07 AM

На празниците си сама

  Poetry » Love
2.2K 0 15

На празниците винаги си ти сама,
не те събуждат сутрин със целувка.
Понякога виниш жестоката Съдба,
а друг път пък приемаш я с усмивка.

Преди години смяташе го ти за грях,
ала Животът ти изпрати изпитания,
и никога не си призна, че те е страх
и че мечтаеш да се сбъднат твоите желания.

Мечтаеше да срещнеш своята Любов -
незаменима, истинска и споделена.
Ала Животът ти показваше, че е суров
и че мечтата ти, ако се сбъдне, е благословия.

На заника на своя жизнен път я срещна -
мечтаната от теб Любов голяма.
И знаеш, че наистина благословена беше
да те обичат така, както си мечтала.

Във някой свой живот предишен
били сте заедно и ден и нощ.
Сега животът ви е тъй различен,
но си мечтаете да сте едно цялата нощ.

24.10.2008 г.
София, България

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Весела Кънчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...