На предела
Отъпкахме я Братската могила,
а тя откак се помни – все ни трае.
Под облата ù гръд сега се свива
животът ми – почти му виждам края...
Началото му някак ми се губи,
но бяхме русокоси – аз и дните.
В училище бях свикнала да чувам,
че „Пролет иде! Вдигат се мъглите!”
А те, мъглите, ставаха по-гъсти,
виж, дните и косите оредяха –
а истините ги броя на пръсти –
поне ония, дето оцеляха.
Историята, дето все крещеше
вината ми пред падналите жертви,
и също – дето много се кълнеше,
а после някак странно се изметна,
сега ме връзва с двата нейни края,
на хълма от високото ме гледа.
И ставам по-виновна и не зная
дали не се превръщам в сянка бледа
на всичката оная луда пищност
от слово, от букети и фанфари –
какво тук значи някаква си личност?! -
за кой ли път на босо ме завари
едно голямо утро, във което
се случи да не видя нищо друго,
освен, че дядо тръгна към полето.
И всеки ден за мене беше чудо –
но чудото бе долу, под баира -
в оная плевня, дето сто години
нишаните на времето се сбират
по стъпките на моите роднини...
А всичко друго пламна като клада.
Могилата стои недостижима.
И Господ днес – тъй както и тогава,
все тихо гледа. И невъзмутимо.
© Галена Воротинцева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Браво!
-
Да те чета е цяла орисия-
БлагоДаря от все сърце и дишам
на пресекулки - сухи сълзи трия
и моля се над теб да бди Всевишния!.. -
Галя, аплодисменти и поклон пред творчеството ти!! Това е един изключително дълбок стих, за да помним и не забравяме героите и миналото. Съгласна съм с Баткото, че може да се нареди до шедьоврите на Висоцки. Сърдечен поздрав от мен!!!
-
Браво, Галя! Имаш ме и мен като фен
-
Голяма поезия, Гал!
-
Здравей, Галя! Някак трудно се пишат коментари под нещо, което е стойностно. Думите някак стоят не на място под твоите стихове. Да демонстрирам присъствие, като пиша също няма смисъл, ти знаеш, Приятелко, че не пропускам твой стих.
Прегръщам те
Винаги дишам дълбоко, когато прочитам нещо твое..., въздухът има друго ухание след това -
Много харесвам този стих!Много!
-
Галена, прочетох го няколко пъти... Впечатляващи редове, събуждат толкова размисли и силни, силни емоции... Много си! Поздрави и от мен!
-
От твоите страници се зареждам със стойностна поезия!
Удоволствие е да те чета! -
Толкова си високо. Докосваща поезия.
-
Сестрице, и на куц крак (както съм в момента) ще дотичам, за да те видя и прегърна, заради онази топлота и човечност, които минават през стиховете ни и се загнездват дълбоко в сърцата ни. Твоята поезия е поезия от друга вселена - чиста и недокосната от пошлостта и крясъците на болното ни ежедневие. Бъди ми светлина!
-
Много силно послание! Галя, ти знаеш и едно друго, от времето, когато си била на 2 годинки. Твоите стихове ги подредих до другите, с надеждата, че много твои поклонници ще минат да си спомнят Володя Висоцки:
На братских могилах не ставят крестов,
И вдовы на них не рыдают,
К ним кто-то приносит букеты цветов,
И Вечный огонь зажигают.
Здесь раньше вставала земля на дыбы,
А нынче - гранитные плиты.
Здесь нет ни одной персональной судьбы -
Все судьбы в единую слиты.
А в Вечном огне виден вспыхнувший танк,
Горящие русские хаты,
Горящий Смоленск и горящий рейхстаг,
Горящее сердце солдата.
У братских могил нет заплаканных вдов -
Сюда ходят люди покрепче.
На братских могилах не ставят крестов,
Но разве от этого легче?.. -
Няколко пъти го четох това стихотворение, мила, и все не ми достигаха думи да ти пиша
а после някак странно се изметна,
сега ме връзва с двата нейни края,
... и кога ли ще си намерим мястото.... -
Тези стихове вдигат най-тежки мъгли...! Озаряваш...!
-
Благодаря ви, приятели, че идвате и споделяте! Илко, и Кирил Христов е тук, и Вапцаров, и Вазов, и всичко което изграждаше една светла и хармонична ценностна система в нашето поколение. Събрах ги заедно с всичката си носталгия по тях...
-
Стъпкваме ли минлото, установените процеси, не означа , че вървим напред. Заличаваме себе си!...
Силно написано! -
"но чудото бе долу, под баира -
в оная плевня, дето сто години
нишаните на времето се сбират
по стъпките на моите роднини..."
Мълча и аплодирам! -
Не знам за Господ, той явно е над тленните неща, както и някои земни "божества"! Твоята поезия винаги ме е възхищавала и само това е достатъчна причина да ти благодаря... че си тук, пишеш и ще пишеш още мъдра красота! Споделям твоята философия и горчивина и те уверявам, че не съм единствен! Трябва да се напомня истината на хората, в противен случай тиражираните лъжи я заместват. Не знам кой е измислил войните, но жертвите им са истински- като болката! Ако някога се почувствам достоен, обещавам и аз да напиша стих! Мълча- Поклон и Простете... !
-
Трудно е да намеря думи за това стихотворение!
Дълбочина е! -
Поздравления!
-
!!!
Страхотна поезия! -
Поздрави за силния стих!!!
Без думи!!!... -
за кой ли път на босо ме завари
---
пак ще ти кажа-превъзходна поезия твориш , Галена... -
Великолепен стих!!!
Разбуждащ!
Поздравления, Галена! -
Няма съм...Прегръдка!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
