thedac (Димитър Драганов)
864 1125
Nov 12, 2021, 7:33 AM

На предела 

  Poetry
224 0 2

Защо се възмущаваш на смъртта,
когато си забравил да живееш?
Прибираш се от работа с тъга
и вътрешно за нищо не милееш.

Децата ти се смеят и ехтят.
Жена ти е усмихната чаровно.
Надяват се с любов да те спасят
от болката в гърдите ти: отровна.

Защо си ти тъговен всеки ден,
когато се прибираш и си лягаш?
Защо си от живота изморен?
Защо си без усмивката си блага?

Защо се възмущаваш на смъртта,
когато си решил да не живееш?
Животът се превръща в тъмнина,
когато си забравил да се смееш.

 

© Димитър Драганов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря, zelenaradost (Милена Френкева), за споделеното емоционално и поетично проникновение! Поздрави!
  • Смехът е като изворна вода,
    отпиваш и въздишките отмиваш,
    и на живота златната среда
    сред веселите пръски го откриваш.
Random works
: ??:??