На предела
Защо се възмущаваш на смъртта,
когато си забравил да живееш?
Прибираш се от работа с тъга
и вътрешно за нищо не милееш.
Децата ти се смеят и ехтят.
Жена ти е усмихната чаровно.
Надяват се с любов да те спасят
от болката в гърдите ти: отровна.
Защо си ти тъговен всеки ден,
когато се прибираш и си лягаш?
Защо си от живота изморен?
Защо си без усмивката си блага?
Защо се възмущаваш на смъртта,
когато си решил да не живееш?
Животът се превръща в тъмнина,
когато си забравил да се смееш.
© Димитър Драганов All rights reserved.
