thedac (Димитър Драганов)
865 1128
12.11.2021 г., 7:33 ч.

На предела 

  Поезия
228 0 2

Защо се възмущаваш на смъртта,
когато си забравил да живееш?
Прибираш се от работа с тъга
и вътрешно за нищо не милееш.

Децата ти се смеят и ехтят.
Жена ти е усмихната чаровно.
Надяват се с любов да те спасят
от болката в гърдите ти: отровна.

Защо си ти тъговен всеки ден,
когато се прибираш и си лягаш?
Защо си от живота изморен?
Защо си без усмивката си блага?

Защо се възмущаваш на смъртта,
когато си решил да не живееш?
Животът се превръща в тъмнина,
когато си забравил да се смееш.

 

© Димитър Драганов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря, zelenaradost (Милена Френкева), за споделеното емоционално и поетично проникновение! Поздрави!
  • Смехът е като изворна вода,
    отпиваш и въздишките отмиваш,
    и на живота златната среда
    сред веселите пръски го откриваш.
Предложения
: ??:??