на прима виста, докато ми е неопределително.
Задръж пръста ми върху паузата.
ПАУЗА...
... и нищо друго.
заснети кадри.
разпиляни движения.
моменти от мен.
...
за небето.
небето ме отнася.
кърваво до блясък, спира моя дъх
и ме пропива в пясъка.
движенията са сложни,
прегърнали момента.
... дупка във времето,
в износената лента.
...
за очите.
(съществуваме единствено
в пространството между
кървясалите капиляри.)
гледаме в очите си,
спокойно е във твоите,
и в моите спокойно е...
потъвам в тебе.
- знаеш ли, че се страхувам?
страхувам се да те докосна,
защото току-виж,
изчезнала си в миг...
и отново ще остана сам,
в този нагъл спомен.
... просто ще те гледам
и ще ти подам.
... а после ти на мене...
искам да те имам в този спомен.
...
---------
...
небето плаче под звездите,
и ти под него плачеш и го
гледаш и мълчиш.
прегръщаш спомена и стискаш го
до смърт,
препускаш през вселената
и гониш се със вятъра
и влизаш в черна дупка,
за да станеш кръгъл атом.
...
завий ме със небето,
искам да почувствам кристалната му хлад,
как погалва кожата ми.
...
думите надскочиха сюжета,
сношават се на оргии
и пораждат мисли, във които търсиш
смисъла.
а смисъла съм аз.
и ти си смисъл.
небето е смисъл.
и вятърът е смисъл.
и ВСИЧКО е смисъл.
... думите облизват своя бряг.
...
в психиатрията.
времето е спряло.
плексигласови стъкла,
искаш да ги почувстваш, но си
тъпкан с "деапакин"...
... Пешо не си е изпил серопрама,
плювнал го е в бутилката със смъкнат
етикет, за да заблуди сестрата.
вдигнал е език,
но хапчето го няма...
- Искаш ли го? - Пита те след малко.
- Защо не го изпи?
- Защото обичам да съм тъжен...
изпиваш му го ти.
и на Димитър от осма стая,
второ легло.
даде ти го тайно.
Мишо е вкарал малко ГАНДЖА.
в тоалетната пушите я тайно
на прозореца,
а после сядате на широкия перваз един
срещу друг за да забравите за ВСИЧКО...
... докосваш челото си
до плексигласовата хлад, гледаш
към небето...
(ах, тази казарма...
къде те докара,
че да се спасиш от нея...
въпреки това е толко романтично...)
нощем правите се, че не можете да спите.
сестрата дава ви по един диазепам.
натрошавате...
шмъркате...
... в тоалетната пушите и си приказвате.
сестрата влиза. време е да лягате.
... след снощния хрорпромазил, задникът те
боли ужасно и още не знаеш къде си. вече
няма да се опитваш
да си изпросиш това "наказание".
просто вече знаеш как е.
... нощ. всички спят. само ти се въртиш в леглото.
ходи ти се до тоалетната.
ставаш. занасяш се в мрака заради респолепта,
блъскаш се в едно легло, излизаш.
в тоалетната едва се държиш на крака, занасяш се...
визитация:
хаос от думи. без смисъл. задържаш смеха си,
а искаш да се засмееш.
направиш ли го, вечно ще си там...
... сред мирис на спокойна хлад,
и баки със храна, на които пише ПСИХО.
...
аз съм на 5. вятърът е заспал сред
клоните на дърветата.
мама бди над съня ми.
но аз съм някъде другаде.
...вятърът си има име.
но вятърът си има име.
и вятърът си има име,
също и вятъра - всички си имат име.
само ти нямаш...
...
какво е времето?
какво е пространството?
какво е материята?
какво е отношението между
време, пространство, материя, енергия,
безвремие, хаос, политане, отнасян, край, начало
и космос?
а какви са обратните съотношения между тях?
а обратните съотношения, съотнесени към скоростта
на светлината?
ами корен квадратен от получения резултат,
закръглено до
70000000000
0000000
000000000000000
0000000000000000000-та запетая?
...
------------------------
...
студено бледо светлосиньо чисто небе
...
вятър загнезден в листата
...
тишината е обвивка
...
ти си полудяла материя
...
атомите са влюбени В
...
минава котка. мъкне НЕЩО. тръгва КЪМ
...
----------------------
...
за стъклото.
знаете ли, че стъклото тече?
да, то тече, то не е твърда материя,
то е никога втърдяваща се съвсем
материя, която още не е добре изследвана от учените
с големите си очила,
със свличащи се бавно кашкави стъкла.
... за 10 години, стъклото на прозореца
е надебеляло в
долния си край толкова спрямо
в горния си край, че
можеш да измериш разликата с шублер.
ШАНТАВО!!!
но истина...
стъклото е прекрасно. прекрасно е, когато
го докоснеш с дланта си,
а си на 7 и ти е скучно в стаята.
скъклото е красиво.
хайде да намерим смисъл във стъклото,
искате ли?
ето:
... стъклото те отнася.
стъклото е енергия.
и ти си енергия.
ти си E=M.C на квадрат.
... а толко хладно бе стъклото, когато
устни ти докосваше до устните й нежни,
затворени във кинескопа...
една безмълвна снимка на момичето
мечта...
... сълзи кристални ронят небесата,
пороят е запълнил всичко от небето до
земята, а ти стоиш и гледаш през прозореца,
поемаш аромата.
... пушиш.
JET~1 звучи, полита над дъжда,
Милен Фармер обича меланхолията,
а ти обичаш нея,
обичаш и смеха,
посипал се след куп безсмислени слова.
...
за времето.
как да спреме времето съвсем? и нужно ли е то
понякога да спира?
... когато времето спираше, аз преставах да съществувам
в скучния бледнеещ сюжет. Ставах на пясък. падах равномерно,
и само по това съдех за времето. по собственото ми изтичане.
... помниш ли когато беше на 4?
не ти се спеше следобед. седеше на килима,
сред пръснатите играчки и тиктакането на будилника,
и пазеше тишина за да не се събудят вашите.
времето беше спряло, нали? напълно. съвсем.
потъваше в мисли.
поглеждаше към стъклото -
отвън всичко бе съвършено неподвижно.
облаците бяха залепени за синьото небе.
листата на дърветата не помръдваха от вятъра.
...
за онази котка.
... една котка се движеше в мрака. тя знаеше
моето име, но аз не знаех нейното. спря.
погледна ме умно.
- имаш ли малко валериана? - попита ме тя. дадох й
...
---------
за смъртта.
какво е смъртта?
тя е загадка.
те ти интересна.
тя е...
... ти лежиш в леглото,
затворил очи,
ръце кръстосал на гърдите си.
опитваш се да не мърдаш.
опитваш се да не дишаш.
опитваш се да не мислиш.
искаш да си представиш как ЩЕ Е.
НО ИЗДЪРЖАШ САМО НЯКОЛКО МИГА:
УЖАС!
отваряш очи, ставаш, крещиш.
искаш да се почувстваш жив.
...
за живота.
... вече ме отпуска и нямам
никакви думи, още повече
за такава сложна тема.
© Йордан Серафимов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
След толкова много коментари, при това нямащи нищо общо с произведенито, мислех да не пиша нищо, но все пак не мога да не кажа, колко много ми хареса. Наистина те кара да се замислиш.
-
Както пиша разкази, така я пиша и нея. А иначе, има всякакви "думи", но те са застъпени здраво със смисъла.
-
Само искам да уточня, че това са просто думи. Не съм тръгнал да се изповядвам за нищо. Това са думи хрумнали ми в момент на вдъхновение, не трябва да се правят асоцияций с реални случки
Ако някъде се изповядвам и то напълно, това е в книгата която пиша. Не и тук. Това тук са просто думи... -
Тоя сайт май се казваше "откровения". А и нали изкуството служи за това - да покажеш на света какво е в душата ти, да споделиш болката и красотата.
-
Не е важно да ти говорят същото което ми говорят на мене - написани, думите заживяват своя живот, а нещата дето съм ги казал с това... импресионалистично творение, са фундаментални, мисля, че на всеки могат да прошушнат нещо. Много се изкефих твоя коментар, не бях очаквал нещо такова! Написал си страхотни неща, например за мечтите които са просто "прах от онези" - мисля, че разбрах какво искаш да кажеш. Радвам се, че и ти, и другите, дадохте своето мнение за едно такова трудносмилаемо произведение.
-
няколкото неща, които ми хрумнаха...
must be your skin
i'm sinking in..
очите... това, което виждаме... и което ще си отиде с нас и с всички други...
очи.. защо откривам проклета магия в две гниещи топки месо???
какво е всичко това?
толкова е хубаво да се отпусна в спокойствието на мисълта, че има...
че има толкова много,
когато очевидно няма
нищо, никъде
всичко ли е или нищо...
изобщо означава ли някое от двете нещо...
какво правим тук?
и защо са сълзите и болката и светлината...
сигурно някой някъде се счупва от смях ако ни гледа...
i can tell you what they say in space -
that our earth is too gray
ако изобщо е смях
тихо, за да не се събудят...
знаеш ли, че искам един такъв момент само за секунда
и после да умирам, изчезвам и каквото и да е...
но само един от тези моменти на безусловна любов
и безкрайна доброжелателност
когато още съзнанието не е пълно с...
искам просто за миг да знам, че когато мама се усмихне веднъж,
целият свят е щастлив и няма нищо друго зад усмивката, нищо
и това ме прави най-щастливото дете на света...
мамка му, след няколко дни имам интервю за работата, за която мечтая...
но това не значи нищо, човек... абсолютно нищо, защото тези мечти са прах и ръжда от онези...
пишеш неща, които ми говорят много неща и означават много. за мен
едва ли това, което означават за теб, и е лошо, защото това е било Значението им, но...
ми помагат.
а момента за смъртта...
е най-ужасяващият страх на света...
когато погледна ръцете си и...
да. ако можех да го кажа, също щях да напиша...
но не, че не го прочетох току що -
това, което означава повече от конкретното... -
Да, така е. тъгата те кара да погледнеш малко по-иначе. също и самотата - тя дава светлина. осмисля. понася те. мразиш я, и толкова я обичаш...
-
И си успял Данчо.
Аз пък го прочетох на един дъх и усетих всичката болка, самота и хаоса в мислите ти.
Ти си още едно доказателство, че: "най-добрите стихове се раждат от тъгата". -
Защото дойде на един дъх, докато го писах ме заболяха пръстите от тракането по клавишите. Всеки пасаж отразява емоция която ме е обгърнала само за миг. исках да пиша за болката.
-
Защо не го раздели?
Имаш интересни пасажи. -
Теб отдавна не те бях чела
Поздрави!!!!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Аз страшно много харесвам това произведение и ....о, какво чудо не съм непълнолетна! И сига вече с тези спорове, нека просто да се наслаждаваме на красивите стихове!