На приятелите ми от Откровения
Цял ден ми трябваше, дорде да го смеля...
И къде да се дяна от гадното?!
Гълъб, с пръстен, вчера застрелях.
Както летеше и падна...
Зад компютъра сядам си машинално.
Може би НЕТ-а да ме поосвежи.
Там, творбите на поетите са реални.
Там, Чувството, на слитъци си лежи.
Да се вдигна над злободневните грехове.
Да ми бъде мъничко по-добре...
Къпя душата си в стихове,
плувам в Откровения, точка, БГ...
Нечии радости, мъки и тайни
в мен се разплискват, като вълна...
Приятели мои, сияйни:
- Доброто управлява света!!!
Вие ме зареждате с Новото,
Вашата Сила, Страдание и Сълзи!
Настроението ми отново
там, във висините лети!
Затварям очи за минутка.
Щастлив съм от прилив на сили.
Жал ми е даже за проститутката,
дето отсреща се хили...
Не ми трябва вече ракия...
Не ми е страшна тъгата...
Във вашите стихове очите си мия
и в написаното с Душата !
© Красимир Дяков All rights reserved.
