Aug 3, 2007, 11:15 PM

На път

  Poetry
1K 0 3
Пътят ми предлага гледка,
стари зидове с цветя висящи,
но съм впечатлен в крайна сметка
от един субект без гащи.

Беше се отместил в страни
и без капка основание,
някой би го обвинил
в липсата на възпитание.

Пътят ми се среща с небето,
гледам неспокоен и напрегнат,
някакъв тип как си бара шкембето
и псува небрежно облегнат.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивайло Проданов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...