На Път
Сбогом, майчице, прости ми,
че тръгвам си от тебе днес,
но моето сърце крещи ми -
"Върви през реките и гъстият лес ! "
Не искам, майчице, да тръгвам,
не искам аз сама да те оставя,
по стръмни друми да осъмвам
и кой съм нявга да забравя.
Но трябва да работя, майко,
да видя свят, да срещна хора,
Ще бъде трудно, даже жалко,
но ще срещна моята изгора.
Не можеш да ме спреш, недей,
глава високо ти вдигни.
За мен балади ти не пей,
за мене ти се усмихни.
Да не ми тежат в душата, мамо,
твоите сълзи по пътя мой,
че без друго той е дълъг,
на всяка крачка - нов завой.
Ще тръгвам, майчице, прости...
И мене също много ме боли...
Но в сърцето пламък вечно ще гори...
за жената, дето ме роди...
© ПразеН All rights reserved.
