Jun 1, 2008, 12:30 PM

На път към Рая 

  Poetry » Love
962 0 28

От лаконичност я боли.

Любов е! Ала чувства слабост.

Очите ù са пълни със сълзи,

греха измили до невинност.

 

Сгрешила  е, защо замлъкна?...

Въпроси сто крещи наум.

Нали ти бе съдбовната награда.

Душата сродна. Сбъднатият друм.

 

Емоцията - винаги изгаряща,

до кръв обсебваща дори.

До края извървяло пътя си,

сърцето пак  "обичам те" мълви.

 

Не иска лаконичност, а докосване.

Нежни ласки. Парещи слова...

Душата ù изгаря от обичане

пред Рая, но... през Адските врата.

 

 

 

 

 ***

Изказвам специалната си благодарност на Djein_Ear за оказаната помощ при редактирането на стиха.

 

© Таня Мезева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??