На път към Рая
От лаконичност я боли.
Любов е! Ала чувства слабост.
Очите ù са пълни със сълзи,
греха измили до невинност.
Сгрешила е, защо замлъкна?...
Въпроси сто крещи наум.
Нали ти бе съдбовната награда.
Душата сродна. Сбъднатият друм.
Емоцията - винаги изгаряща,
до кръв обсебваща дори.
До края извървяло пътя си,
сърцето пак "обичам те" мълви.
Не иска лаконичност, а докосване.
Нежни ласки. Парещи слова...
Душата ù изгаря от обичане
пред Рая, но... през Адските врата.
***
Изказвам специалната си благодарност на Djein_Ear за оказаната помощ при редактирането на стиха.
© Таня Мезева All rights reserved.
