На път за нос Хорн...
провокирано от един късен снощен дебат
и днешното му продължение
Тези дни си подреждам дрешника...
Зимното го препирам, подреждам в чували
и го мятам горе високо на гардероба
да не ми се мотае в краката,
(че току-виж от заплесия се спъна в нещо невдигнато).
А лятното... лятното (пак след изпиране)
го подреждам на закачалки опънато,
че не обичам много да гладя и да ровя по подреденото,
(а и общо взето така всичко е видимо).
Междувременно отделям ненужни неща -
кое тясно, кое широко, кое от модата минало...
Някой ден ще взема магазин да отворя
за преоценени стоки или сергия.
Ще е нещо от сорта “Second hand”
за отдавна ненужни и демодирани вещи,
сиреч, ползване втора ръка
или нещо подобно на онази верига “Всичко по левче” -
опит за “равнис!” (по китайски)
на ненужното или на шир-употребата,
но пък щом, в крайна сметка, всички сме равни...
(Е, той, мистър Колт,
отдавна реши точно това последното равенство
малко извън природата...)
... Но за лятото ми е мисълта,
че гардеробът ми, летният, съвсем остарял е
и ако съдя по времето, т.е. по неговата прогноза,
щяло да бъде променливо (ту такова, ту инакво).
Синоптиците са лъжливо племе,
(то и Касандра беше със същата диагноза),
но след като отдавна излезе в пенсия
онази, делфийската Пития
а Тирезий се свря някъде във отвъдното
и дойде ред на сибилите,
(а херменевтите все повече ми заприличват на епигони -
война заради самата война или същия размер биберони...),
ще трябва да отскоча към 40-ия паралел
на юг -
там зад нос Хорн, казват,
пингвините били отворили нов хипер-бутик
с нови идейни решения.
Имам нужда от някаква фина боди-мисъл (но разтеглива),
няколко нови (може и шарени) бермуди-емоции,
една философска индийско-китайска (но едноцветна) риза,
един панталон дълъг
(с постоянно чувство за хумор за всякакви случаи)
и тоалет а ла Диор - вечерен и тежък
в черно-бялата гама
и очила
за мисли в същата
(за това ще се погрижат пингвините,
нали и тяхната е такава...)
... Забравих.
И един дъждобран ми е нужен... за чувства,
че чадърите ми все се чупят или износват
и от това пусто буреносно изкуство
все съм си мокра... до кости...
... А се шушука, че в този супер-бутик
назначили Сократ за управител,
но пък тъй като той напоследък дори не говорел,
направили Платон консултант по продажбите...
...Е, хайде, време е да пазарувам...
А и Днес е най-подходящият български ден за пътуване.
От всичките дни на Ιστορικо-стоене
перихелий единствен е днешният ден
до барицентъра на системата,
наречен “История земна”...
(... но пък гледам как го посрещнахме снощи
и изпращаме днес...
Точно по схемата!...)
*Ιστορία - история
Е, ЧЕСТИТ ВИ НАЙ-СВЕТЛИЯТ
И НАЙ-БЪЛГАРСКИЯТ ОТ БЪЛГАРСКИТЕ ПРАЗНИЦИ!
© Аэлла Вихрь-Харпиевна All rights reserved.
