На Райчо Русев - Райсън
Аз мога много да говоря
за Райчо. Или да мълча.
В поезията той е стожер
и сбъдната една мечта.
Мечтата тръгва отначало
на Бряговската му стреха
от лястовица, излетяла
към необята на света;
от двора, дето всяка болка
поемана е от дъба
и всяка лунна обиколка
е стих за нечия съдба.
И се дивя, и се учудвам,
блестя с ответна светлина
в съзвездието Керацуда
или край селската лъка.
Дали към Дявол или Бога
молитвите си аз чета,
се вписвам в строфите му строги
между кориците с ръжта.
Че всеки тук неповторим е -
по писаното си личи.
И стиховете с твойто име
днес болката ни ще теши.
© Иван Христов All rights reserved.
