На раздумка с Дявола...
Кафето горчиво изпих и в каприз
внезапен поисках да видя сега
дали пък Съдбата с нехаен реприз
не готви ми глупава, нова шега...
Но трепнах защото до болка познат
ме гледаше образ усмихнат, рогат-
и сякаш прониза ме с рентген-лъчи
зеленият фосфор от умни очи...
Разклати рогцата на малко козле,
и с глас неочакван за миг ме смути:
-Какво ти е братко?... Изглеждаш ми зле ...