На раздяла...
What's tomorrow without you?
Is this our last goodbye?
Думите превърнаха се
в камъни. По дяволите всичко!
Светът ми черен стана.
На разсъмване. В огледален свят
почувствай ме. До себе си.
Дори и да ме няма.
Душата ми в стъкло превърна,
и горчиви капки по ъглите стържат.
Изплакани от ангели мечтите ни
в стиснатите шепи веч' пресъхват.
Болка няма. Нищо няма.
До теб съм (или не съвсем).
Раздялата студен кинжал е.
Бог от нас извърна поглед.
(Уморен...)
Време е. Морето те прегърна.
(Не виждам в мрака силуети.)
Било призвание моряк да си.
Трънлива самота пося в мен.
На тръгване.
Не се обръщаш... По-добре.
Сама с молитвата си продължавам!
Ще прошепна на Луната само -
нек' закриля те.
И брега да замълчи.
В очакване.
© Самота All rights reserved.
