Отново сутрин - слънцето изгрява, от ,,Фердинанд Дечев'' 

едно момиче се подава.

Бодро с бузки почернели, с коси черни - заблестели, сред полъх свеж,

това девойче за разкопки тръгва пеш.

Извор на светлина са нейните очи, усмивка по лицето ù,

рисува слънцето с лъчи.

Чиста, спретната, пристъпва, подранява - бай Антон с добро утро

я поздравява.

Ала настана време да запретне ръкави, с мистрия и кофа 

чудеса ще направи.

Монета - тук-там от пръстта се подаде, на Владо тя веднага

за проверка ще даде.

Тихичко час, два, три нашето момиче работи, Тошко, Митко с количка 

покрай нея мине, време е на Вики май да си почине.

Ето дойде Време Виктория Бекъм да си отдъхне, една-две вафли

в уста да пъхне.

Валят навън слънчеви лъчи, Вики вътре на сянка остава, с керамика, монети,

да чисти, да се занимава.

Иска кофа някой да поеме, после от туй мерси не се отучи,

акъла ми наизуст вече го научи.

Към 14 часа камбаната удари, Вики с лека крачка 

към вкъщи с джапанки подпали.

И туй то банкетът на вратата чука, Виктория на Кейт Мидълтън се премени,

и ето я тука пред фейса се явява, танци-манци яко да раздава.