Jan 9, 2017, 11:09 PM

На разстояние от една ръка

  Poetry » Love
874 1 1

Търсих те в четирилистни детелини,
в началото и в края на деня,
вглеждах се в многобройни хора,
с уморени и усмихнати лица.

Минутите превръщат се в сезони,
в очакване на знак от Любовта,
дори да минат хиляди години,
ще те чакам, ще те търся без слова.

Тихомълком бил си ти отляво,
настанил се трайно в гръдта,
трябвало е само да усетя,
че си на разстояние от една ръка.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© I. Gabrovska All rights reserved.

Comments

Comments

  • Харесах! Не е нужно да търсим хората, които обичаме. Те просто живеят в нас самите. В сърцата ни. Поздрави!

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...