Търсих те в четирилистни детелини,
в началото и в края на деня,
вглеждах се в многобройни хора,
с уморени и усмихнати лица.
Минутите превръщат се в сезони,
в очакване на знак от Любовта,
дори да минат хиляди години,
ще те чакам, ще те търся без слова.
Тихомълком бил си ти отляво,
настанил се трайно в гръдта,
трябвало е само да усетя,
че си на разстояние от една ръка.
© I. Gabrovska All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
