Търсих те в четирилистни детелини,
в началото и в края на деня,
вглеждах се в многобройни хора,
с уморени и усмихнати лица.
Минутите превръщат се в сезони,
в очакване на знак от Любовта,
дори да минат хиляди години,
ще те чакам, ще те търся без слова.
Тихомълком бил си ти отляво,
настанил се трайно в гръдта,
трябвало е само да усетя,
че си на разстояние от една ръка.
© I. Gabrovska All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
